logo
 
?

блэкджек книги

Блекджекът, познат също и като vingt-et-un или двадесет и едно, е една от най-популярните игри в казината. Много от популярността ѝ се дължи на комбинацията от шанс и мислене, както и на умението на някои играчи да броят картите и въз основа на това да правят печеливши залози.

Изследователите все още не могат да открият пълната следа на играта блекджек.

Счита се, че блекджек произлиза от игра, наречена „Vingt-et-un“, която се е появила във френските казина през 17-ти век.

„Vingt-et-un“ е на френски и означава „Двадесет и едно“.

Въпреки, че наподобява блекджек и главната ѝ цел е да се достигнат 21 точки, нейните правила не са точно същите.

В Vingt-et-un само крупието може да удвоява залога, а играча е трябвало да залага след всяко раздаване.

Друга теория твърди, че блекджекът произлиза от испанска игра, която се е наричала „Veintiuna“, което на испански означава „Двадесет и едно“.

Първото писмено доказателство за това е било намерено в „Novelas Ejemplares“, книга написана от Мигел Де Сервантес, който се счита, че също е играл на хазарт.

Целта на „Veintiuna“ е била да се достигнат 21 точки, без да се превишават и точно както в блекджека – асото е било със стойност 1 или 11 точки.

Когато блекджека е пренесен в северна америка, той придобил широка популярност тъй като по онова време нямало закони регулиращи хазарта в Съединените американски щати.

Много професионални играчи отивали в северна америка за да играят блекджек и скоро след това, в началото на 19-ти век, правителството на САЩ го забранило.

Играта започнала да се играе „на черно“ и да става все по-популярна. Целта на играта е да бъде победена евентуалната ръка на дилъра, като сумата на ръката на играча се приближи максимално до 21, без да го надвишава. За да започне играта, трябва да има поне два заети бокса на масата.